петък, 14 октомври 2011 г.


На 8 октомври 1981 г. духовните чеда на монахиня Касиния Везенкова загубиха своята духовна наставница. Годините не заличават раната от тежката загуба на тази необикновена монахиня, станала жертва на една голяма църковна несправедливост, плод както на човешка клевета, така и на държавническа намеса в църковните дела в един период, когато Българската Православна Църква беше верна слугиня на комунистическите разпоредби.

Монахиня Касиния, със светско име Галина Владимирова Везенкова е родена в гр. Москва на 23 март 1909 г., когато Църквата чества паметта на св. Галина. Баща й Владимир Стоянов Везенков, като син на пострадалия в Освободителната руско-турска война Стоян Везенков, бил стипендиант в руското Александровско военно училище. Връщайки се в България, бил принуден да имигрира в Русия и постъпва на служба в Екатеринославския гвардейски полк. Участник е в Балканската и руско-японска войни, достигайки до чин полковник в руската царска армия. През 1908 г. Владимир Везенков се оженва за Мария Митрофановна  Фаворска- пра правнучката на знаменития руския архиерей и богослов Московски митрополит Филарет Дроздов, на когото царска Русия дължи в голяма степен отмяната на крепостното право. Бащата на Мария Митрофановна бил свещенослужител в московския храм "Св. мъченици Адриан и Наталия". От 1918 г. семейството на Владимир и Мария Везенкови живее в София.

От ранно детство Галина Владимирова се отличавала с голяма любознателност, особена интелигентност и дълбоко религиозно чувство. Научена рано да чете, на 8 годишна възраст прочита Четвероевангелието. Като стипендиантка завършва американския колеж в гр. Самоков. Откроявала се от своите връстници със своите всестранни интереси и голяма духовна култура. След завършването на колежа решава да приеме монашество, но неочакваната смърт на баща й стоварва на плещите й грижата по издръжката на семейството. Известно време работи като детска възпитателка и библиетекар в Геоложкия институт на Софийския университет. При навлизането на съветската армия в България, тя става преводачка в българското министерство на отбраната и лична секретарка на генерал Захарий Захариев. 

Монахиня Касиния страдала от двоен порок на сърцето и здравословното й състояние започва силно да се влошава, което налага преждевременното й пенсиониране по болест. След 18 годишно послушничество у духоносния Богучарски архиепископ Серафим Соболев, през 1950 г. тя приема монашеско пострижение с името Касиния в Покровския девически манастир в столичния кв. Княжево, където пребивава под духовното ръководството на игумения Серафима, светлейша княгиня Ливен.

Духовната жажда на монахиня Касиния за пустинно усамотение я отвежда през 1963 г. след смъртта на отец Пафнутий в неговия опустял манастир "Свв. Йоаким и Анна" в местността "Мали дол", край с. Бистрица, Софийско.


Тук, далече от градския шум и сред величествената природа, тя започва своя нов етап на подвижнически живот, По думите на Спасителя: "Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои на връх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети навръх планина" (Мат. 5:14-15). Пустинният манастир става място за непрекъснато поклонничество, където неизброимо множество хора намират духовна утеха и светъл лъч в безизходното си положение. 


В онези години на духовен глад, духовните чеда на монахиня Касиния имат радостта да се ползват от огромната лична библиотека на тази интелектуалка, владееща няколко езика и имаща всестранни познания, особено в богословието, литературата, историята и музиката. С всеки тя може да намери общ език, с редовия богомолец, с научния работник, с писателя или поета, с военния или музиканта. Със свои лични средства тя построява двуетажния манастирски корпус с параклис в чест на Успение Богородично. По време на нейното пребиваване в тази пустиня, манастирският храм в чест на светите Йоаким и Анна е отремонтиран, но най-показваната светиня са били всякога останките от древната християнска катакомба, оцеляла до наши дни. Онези, които познаваха монахиня Касиния отблизо знаят, че тя не знаеше какво е умората, дори когато получаваше сърдечни кризи и посиняваше, тя не преставаше да говори за Бога. Тя се жертваше всецяло за Църквата Христова, благовестейки Христа и Неговото Евангелие. Никой никога не я видя униваща или депримирана, дори когато душата й преминаваше огнени изпитания. Тя беше образец на всецяло упование и предаване на волята Божия. Често повтаряше: "Господи, накажи, но спаси!". Духовните й чеда са запечатали в паметта си нейната неизтощима духовна бодрост. Тя често казваше, че си отпочива, когато говори за Бога, когато събеседва по Евангелието. Тя остави спомена за образцова монашеска нестяжателност или крайна бедност. Нейното единствено богатство бяха хилядите томове книги и възможността да ободри всеки нуждаещ се от утешително слово. Когато й донасяхме нечие злословие по неин адрес, тя само се усмихваше, ограждаше се широко с кръстно знамение и казваше: "Слава Богу!".

Несъмнено, монахиня Касиния, която е възпята от Анастасия Бойкикева като връзка с древната църква, бе удостоена с дара на прозорливост, който никога не е издавала. Едва след нейната смърт осиротелите й духовни чеда разбираха някои нейни мисли и предупреждения. В последните месеци от нейния земен живот тя често казваше в шеговита форма, че ще носим мъртвото й тяло в лодка. Никой нищо не разбираше за каква лодка може да става реч. Понеже тя беше странен човек, отдавахме тези й думи на странността й. Изведнъж в събеседванията на различни духовни теми тя вмъкваше: "Ах, колко много вода ще има на моята смърт". Смятахме, че тя се опитва да юродства. На мен, пишещия тези редове, тя настоятелно казваше, че до месец октомври иска да ме види монах. Монаществото се обмисляше, но тя настояваше то да стане преди месец октомври, докато другите ме разубеждаваха да не си слагам огън на главата с това монашество без условия за нормален монашески живот. Пред самия ми монашески постриг монахиня Касиния ме благослови със семейната им икона на Св. Богородица, казвайки, че нейният жизнен път е вече завършен. Тя прочете молитвата на св. Симеон: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико с мир...", но тъй като бяхме привикнали на странности, тези й думи и молитва не направиха някакво особено впечатление. По-скоро ги изслушахме с безразличие. Само четири дни преди нейната трагична смърт, ние можахме да се видим като монаси. Тази последна наша среща ще остане вечно запаметена в съзнанието ми.Чувстваше се в усмивката й умора от вопиющата несправедливост да я изгонят на стари години болна и безпомощна от манастира й, без да й укажат в какъв манастир я изпращат.При тази среща тя говори твърде малко и за пръв път видях сълзи да се стичат по измъченото й лице. Никой никога не беше виждал сълзи в очите или по лицето на монахиня Касиния. Това ме изуми и смути. Благославяйки ме за раздяла, тя изведнъж рече, че след няколко дни ще се видим отново. Това беше невъзможно, защото трябваше с голямо закъснение да започвам учебната година в семинарията. Само след 4 дни, колкото и да нени се вярваше, на Бога било угодно да приеме душата й в  празника на преп. Сергий Радонежки. След изгонването й от манастира, бидейки без никакви близки, монахиня Касиния беше приютена от едно от духовните й чеда в кв. Враждебна. През нощта срещу 8 октомври е запалена. Само на Бог е известно по какъв начин избухва пожарът. Странното и смущаващото в тази трагедия е, че пожарникарите са чували стоновете на монахиня касиния, но никой не е направил опит да спаси живота й. Дошлият екип на "Бърза помощ" не прави никакви опити да помогне на намиращата се в димящата къща монахиня Касиния, а откарва здравата й хазайка в болница. Отивайки да получи тялото от моргата, инж. Вера Стойчева била удивена от думите на лекара, който изказал съжаление, че с това здраво сърце мон. Касиния би могла да живее още дълги години. Докторската реплика свидетелства, че не е правена аутопсия и затова не са знаели за сърдечния дефект по рождение на мон. Касиния.

Опелото й беше оглавено от отец Йоан Кондаков от патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски и погребението извършено на селското гробище в Бистрица, до гроба на майка й - монахиня Мария. Самото спускане на тялото й в гроба беше един труден миг за всичките й духовни чеда, които ронеха сълзи от неутешимата загуба. Вече три десетелития изминаха от този злощастен за нас ден, а раната все още кърви по загубата на незаменимата монахиня Касиния.

 Нека Бог да упокои многострадалната й душа в селенията на праведните.

Същественият подвиг на монахиня Касиния беше нейното богословски аргументирано възражение срещу канонизацията на схимонах Силуан Атонски и изобличението на книгата на архим. Софроний Сахаров, че внася нови богословски тезиси, които са в диаметрално  противоречие както със Свещеното Писание, така и с православната догматика, светоотеческо богословие, иконопис и богослужебни текстове. До този момент никой не е съумял да защити еретическите теософски тезиси на отец Софроний с цитати от Писанието. Една нищо и никаква книжка преобърна цялото Православие с краката нагоре, налагайки нещо чуждо и неизвестно на Църквата Христова до появата на книгата.



Няма коментари:

Публикуване на коментар